някога казвала ли съм ти, че сме перфектни?
перфектни сме на 16, пиейки водка като вода. попивайки вода от пода, пеейки с цяло гърло момически hate песни, мразейки света, обичайки се една друга.
перфектни сме в 8 клас, запознавайки се, поглеждайки се за първи път, твоите очи в моите очи, перфектната ти, гледаща перфектната мен. онова първо здравей, последвано от толкова много след това.
перфектни сме, гледайки тъпи филми, най тъпите филми, ядящи изгорели пържени картофи, прегърнати на диван, който е преживял прекалено много партита.
перфектни сме, пасивно агресивни, бясни една на друга, защото ни пука прекалено много, защото се допълваме, защото си пълната ми противоположност, защото ме избутваш до предела на поносимостта ми, защото мразя колко много те обичам, защото мога да живея без теб, мога да съм щастлива без теб, защото ти можеш също, но.
перфектно е това двубуквено Н - О, това но, което ме кара да се замисля, което ме кара да се върна на онази маса пред дилърс, където ти целуваш някого, а аз ти се смея, играейки карти с.. с кого? убий ме, не помня, но съм сигурна, че има снимка някъде, която ще ми припомни.
перфектни сме, защото всичките ни приятели са, усмихнати, заспали, повръщащи. болни на разтегаемо легло в синеморец, легло, което разтягахме няколко часа. перфектни са с китарите си, тези без китари също. перфектни са с подигравките си, които ни връщат на земята, с ръцете си, които ни помагат да стоим изправени, с шотовете текила, подредени като домино върху масата, падащи една след друга, в перфектен унисон.
перфектна е онази снимка на чарли чаплин, която симполизира всичките ни fucked up тийнейджърски години. толкова перфектна, че знам, че никога няма да я забравя, знам, че ти ще знаеш за какво говоря.
перфектно е пеенето на плажа, танцуването под звуците на.. суинг, джаз, рок, поп, чалга, диско, реге, хаус и всичко, което можеш да си представиш, защото движенията ни са толкова ретардирали, че перфекция е единственото, което им остава.
перфектен е wallpaper-ът ми, новото ти легло, откраднатите перца, беплатните входове, прибирането посреднощ, грешките ни, повече от всичко правилно, което сме направили. фактът, че обожавам майка ти, че майка ми те има за свое дете. това, че понякога, когато ми е студено обличам сивозеленият ти пуловер с качулка и съм по слидерин, отколкото драко някога е бил.
според ръководството на дилърс в момента съм грубо на около.. 23? 20? 25? и през смешните си малко съзнателни годинки ти си ми скалата и морето и дъжда и виното и всички прекалено сладки понички (прекалено, прекалено сладки, по дяволите, колко пудра захар слагат тези хора?!)
i'm all dark and twisty. and so are you. and that's just perfect. зашото, ако просто ме толерираше, ако просто си мълчеше, ако просто беше, щяхме да сме се разделили някъде между 2009 и 2011-та. най хубавите ни луди години.
знаеш, че любовта на живота ми е в другата стая в момента, хърка и ако в момента си легна, ще ме избута, ще ми пипа лицето, сънувайки нещо (силно се надявам най накрая да разбера какво сънува, което го кара всяка нощ да ми опипва лицето по половин час), но ти.. ти, отвратително, сприхаво,, мрънкащо, наскоро научило се да готви, да си повтаря, че всичко ще е наред, да ме обича отново, ти, нещо такова, ти си сродната ми душа. онова след което изпищях и оттогава не съм спряла да пищя, с тънкия ми отвратителен гаден писклив глад.
ти, перфектност такава.
пс: перфектни сме, че продължаваме да се намираме, че продължаваме да се изгубваме, че все още не си намерила друг портокал, за който да се залепиш.
пс2: майната ми, right?
